Земетресенията, според Doug Copp

Мислех, че знам достатъчно за това как да се предпазиш при земетресение, доколкото е възможно, разбира се. Стандартните НЕ-та : не в асансьор, не по стълбите, не до големи стъкла, не в кола, но ДА за прословутата каса на врата и т.н. След земетресението в София миналата седмица, получих от приятел нещо интересно. Преводът е зле, но написаното ми се стори достатъчно разумно, че да го постна тук. Съкратено, разбира се:) Doug Copp е участвал в много спасителни операции по целия свят. Ето неговите съвети:

При което и да е рухване има 100%-ово оцеляване за хората, които използват това, което се нарича "Триъгълник на живота". Когато една сграда рухва, тежестта на покрива (тавана) пада върху предметите или мебелите, като ги смазва. Обаче точно до тях остава празно място. Ето това пространство аз наричам "Триъгълник на живота". Колкото е по-голям предметът, колкото по-тежък и устойчив е той, толкова по-малко е възможно да бъде смазан. Колкото по-малко се смазва от тежестта предметът, толкова е по-голямо празното място или пространство до същия, толкова по-голяма е възможността човекът, който използва това празно място да не бъде никак наранен или засегнат. Всеки, който се опита да се скрие или да застане под нещо, когато сградата рухне, бива смазан. Всеки път, когато хората застават под предмети като бюра, коли, винаги са смазвани. Котките, кучетата и бебетата естествено заемат ембрионална поза. И Вие би трябвало да направите същото при земетресение. Това е естествен инстинкт за оцеляване. Всеки може да оцелее в малка дупка, образувала се в близост до който е да е голям предмет, който бъде смазан, но при всички случаи ще остане празно пространство от двете страни на същия. Ако вие сте в леглото си през нощта и стане земетресение, просто се претърколете на пода. Вече около леглото ви има едно празно пространство. Ако например започне земетресение, докато гледате ТВ и не можете да излезете лесно от сградата през врата или прозорец, тогава легнете във фетална (зародишна) поза до: диван, голям стол, фотьойл или голям мебел (като например – бюфет или шкаф). Всеки, който застане под рамката на вратата, когато сградата рухне, може да загине. Защо?... Защото, ако Вие застанете под рамката на вратата, и рамката на вратата не устои и се заклати напред или назад, Вие може да загинете, притиснат от тавана. А ако рамката на вратата падне настрани, ще ви разкъса с тежестта си. В който и да е от двата случая ще загинете; следователно, не заставайте под рамката на вратата! Застанете близо до външните стени на сградите или по-добре – извън тях, ако е възможно. Колкото по-навътре в периметъра на сградата се намирате, толкова по-сигурно е, че изходът ще е блокиран и ще е по-трудно и сложно да се излезе...

Гадничка тема, но след като има природни бедствия, трябва да търсим начини да оцелеем, нали? :-)

В полунощ за ... приятелството

Миналата седмица близък и значително по-млад от мен приятел ме попита в кю:

"На различните възрасти - различно ли обичаш хората около теб? Примерно на 20, 30, 40, 50... по същия начин все или има разлики? "

Отговорих както смогнах, после разговорът взе друга посока. Но ми напомни за едно писмо до приятел от преди две години...

***

Периодично се сещам за нещо прочетено в книга от Труман Капоти. Когато го прочетох за първи път, толкова ме порази, че няколко дни мислих по това. Ставаше дума за следното: един мъж се чудеше на кого би могъл да се обади в 3 часа през нощта, за да му донесат комплект чисти чаршафи. Разбираш ли, не сутринта, а веднага. Заключението му беше, че въпреки многобройните си познати и не малкото приятели, които има, всъщност НЯМА на кого да се обади толкова късно през нощта с тази молба.

От 18 години, с повод или без такъв, си задавам този въпрос. В началото хората бяха много - вероятно, защото на 30 години не съм се притеснявала от факта, че ще събудя някой близък човек с изчанчена молба. С годините намаляват. Сигурно, защото на мен самата ми се вижда все по-абсурдно да събудиш някого с безумната молба за чаршафи. Всъщност при Капоти те бяха жизнено необходими. Точно в този час.

Днес цял ден прехвърлям през ума си приятелски имена. Бях си обещала преди няколко години, че когато остане само 1 или най-много 2 имена – ще се обадя по телефона, в 3 през нощта, за да проверя какво ще стане. Май е дошъл този момент, напоследък много близки хора ме разочароват с поведение, отношение... Само дето няма да се обадя за да проверявам, защото и тя малко луда като мен и като реши, че съм сериозна, ще хукне от *** през нощта. Дано Господ да ми я пази жива и здрава още години, че и без нея ако остана... Както и да е. Пожелавам ти да имаш на кого да се обадиш, в три през нощта, с толкова странна молба. Винаги!

***

Пожеланието ми е валидно И за всички, които четат тук:-)

За какво си мисли една КАЛИНКА, докато...

Екстремните спортове са важно нещо! :) Хм..., 6 месеца и половина дали е подходящата възраст да ги започвам? Май трябваше по-рано, ама тез моите заплеси докато се организират да ми купят бънджито...

Един месец по-късно...

Добре, де! Кога най-сетне ще стигна до този фотоапарат?!?! Вървя, вървя... Искам го, ПЪК! Да бе, точно това питам в 59 - тата секунда на записа, но само баба го разбра:)) И що не ме пускат вече из стаята?! Разчистват, разчистват..., то нищо интересно няма да остане на височина 80 см :(((

@ Баба

Защо ти трябваха 2 месеца да съобразиш, че може да качваш клипчета тук?!?! Питай ме, бе! :)) Утре 8 месеца откак ги наблюдавам моите родители, т`ва го знам как става:Ррр

Позакъснял поздрав за Новата 2008 година

Миналата година избрах за всички вас нещо красиво, зашеметяващо и невероятно фантазно - картините на Виктор.

Тази година - нека да е музика. Уникална ! Музика, родена в най-красивата българска планина, моята Планина - Родопа. Тя тръгва от сърцата на едни безкрайно гостоприемни, скромни и широко скроени хора. Шарена е, като ръчно тъкан мендил от носията на родопчанка. Волна е, като духът на тези по детски чисти планинци. Виждате ли надиплените зелени хълмове, нереално синьото небе и вековните ели ? Чувате ли вятърът, галещ зелено-сребристите ливади преди сенокос ? Усещате ли мирисът на гората - на напечената от слънцето смола, на изтравниче и диви ягоди ?

Това е тя - Родопа планина и цялата е сбрана в тази вълшебна музика. Затворете за миг очи, отпуснете се и оставете сетивата си да пируват ...

Благодаря ви за радостта да бъдем заедно в този момент !

100 каба гайди

Излел е Дельо хайдутин