Миналата седмица близък и значително по-млад от мен приятел ме попита в кю:
"На различните възрасти - различно ли обичаш хората около теб? Примерно на 20, 30, 40, 50... по същия начин все или има разлики? "
Отговорих както смогнах, после разговорът взе друга посока. Но ми напомни за едно писмо до приятел от преди две години...
***
Периодично се сещам за нещо прочетено в книга от Труман Капоти. Когато го прочетох за първи път, толкова ме порази, че няколко дни мислих по това. Ставаше дума за следното: един мъж се чудеше на кого би могъл да се обади в 3 часа през нощта, за да му донесат комплект чисти чаршафи. Разбираш ли, не сутринта, а веднага. Заключението му беше, че въпреки многобройните си познати и не малкото приятели, които има, всъщност НЯМА на кого да се обади толкова късно през нощта с тази молба.
От 18 години, с повод или без такъв, си задавам този въпрос. В началото хората бяха много - вероятно, защото на 30 години не съм се притеснявала от факта, че ще събудя някой близък човек с изчанчена молба. С годините намаляват. Сигурно, защото на мен самата ми се вижда все по-абсурдно да събудиш някого с безумната молба за чаршафи. Всъщност при Капоти те бяха жизнено необходими. Точно в този час.
Днес цял ден прехвърлям през ума си приятелски имена. Бях си обещала преди няколко години, че когато остане само 1 или най-много 2 имена – ще се обадя по телефона, в 3 през нощта, за да проверя какво ще стане. Май е дошъл този момент, напоследък много близки хора ме разочароват с поведение, отношение... Само дето няма да се обадя за да проверявам, защото и тя малко луда като мен и като реши, че съм сериозна, ще хукне от *** през нощта. Дано Господ да ми я пази жива и здрава още години, че и без нея ако остана... Както и да е. Пожелавам ти да имаш на кого да се обадиш, в три през нощта, с толкова странна молба. Винаги!
***
Пожеланието ми е валидно И за всички, които четат тук:-)
