сряда, 26 декември 2007 г.

Петстотин милиона звънчета

- Нощем ти ще гледаш звездите. Не мога да ти покажа своята звезда, тя е много мъничка. Но тъй е по-добре. За тебе моята звезда ще бъде една от всички звезди... И тогава ще ти бъде хубаво да гледаш всички звезди... Те всички ще бъдат твои приятелки. Хората имат звезди, които не са едни и същи. Ти ще имаш звезди, каквито никой друг няма... Тъй като аз ще живея на някоя от тях, тъй като аз ще се смея на някоя от тях – когато погледнеш нощем небето, на тебе ще ти се струва, че всички звезди се смеят. Ти ще имаш звезди, които знаят да се смеят! Ще бъдеш доволен, че си ме познавал. Ти винаги ще бъдеш мой приятел. Ще ти се прииска да се смееш заедно с мене. И понякога ще отваряш прозореца си ей така, само за да ти бъде приятно... И твоите приятели много ще се чудят, когато видят, че се смееш, загледан в небето. Все едно, че вместо звездите съм ти дал куп малки звънчета, които знаят да се смеят... Ще бъде много весело! Ти ще имаш петстотин милиона звънчета...
Нощем обичам да слушам звездите. Досущ като петстотин милиона звънчета...
И ако тогава някое дете дойде при вас, ако се смее, ако има златни коси, ако не отговаря, когато го разпитват, ще отгатнете кое е то.
Имаше едно време един Малък принц , който живееше на планета, мъничко по-голяма от него, и който имаше нужда от приятел...

Няма коментари: